Tag Archives: българско хайку

Български сезонни думи: ЛЯТО

Думи и изрази, които назовават природни явления, растения, животни или традиции, свързани с определен сезон в хайку, наричаме “сезонни думи” (kigo 季語).

Сезонните думи не са прогноза за времето или случайно избрани образи от заобикалящата ни среда. Те притежават емоционален и кутурен заряд и допринасят за цялостното възприемане на едно хайку.

ЛЯТО
Астрономическо лято е от 21 юни до 23 септември (лятно слънцестоене – есенно равноденствие)
, метеорологично лято: юни, юли, август

Хайку лексикон: Александра Ивойлова

 

Бихте ли се представили накратко на читетелите на „Диви люляци“? С какво се занимавате когато не пишете или четете хайку?

Живея и работя в родния ми град София, където се дипломирах като пианистка в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Специализирах в Париж – другия мой любим град. Изучавах и камерно пеене.
Когато не пиша хайку, пиша друга поезия (автор съм на шест книги със стихове, сентенции, хайку, хайбуни, литературни анализи; съставител съм на българо-френската хайку антология „Градът“). Рисувам. Занимавам се с музика. Почивката – срещи с приятели, лек спорт. Всичко това разтеглено във времето, когато не съм на работа в Музея в Софийската синагога.
Двете мои любови: природа, изкуство.

Защо пишете хайку? Спомняте ли си как започнахте?

До трите реда стигнах най-късно. Дълго време търсех нова поетическа форма, по-кратка и лаконична от стиховете, които пиша. Сигурно съм натрупала идеи, защото ръкописът на моите „Отражения“ се роди изведнъж – за около месец. Точно тогава (2002 г.) се свързах с българското хайку общество, от което съм част до ден днешен.
За мене хайку е още един начин да съпреживявам света. „Самосъзнанието ми е задоволено само когато съм бил лаконичен“ (Петер Хандке). Да речем, че това е и мое верую.

Всеки ден ли четете хайку? Всеки ден ли пишете, или само когато Ви споходи музата?

Хайку, а и друга поезия чета само на хартиен носител. За мене образът на писаното слово е от голямо значение. Не чета всеки ден. Но помня много от прочетените хайку наизуст. Така мога да се връщам към тях в различни моменти. Пиша по вдъхновение. Самотните разходки са отлично време за медитация и писане.

Показвате ли новите стихове на някого, преди да ги изпратите за публикуване?

Да, често пъти.

Ако трябва да изтриете и забравите всичко, което сте написали досега, с изключение само на осем хайку (или сенрю), кои осем бихте запазили?

Невъзможно ми е да отговоря на този въпрос! Ето все пак осем хайку за читателите на „Диви люляци“:

***
мартенско слънце

дълга целувка
при светофара

***
бяла пеперуда

кръжи над тревите
песен от мълчание

***
писмо:

прегъвам на четири
своята сянка

***
час пик

сирена люлее
задушния въздух

***
есенен здрач

край контейнера празна
клетка за птици

***
площад „Независимост“

старият инвалид продава
знамена

***
суша

жадни са
гробовете

***
нощен влак

в далечината градове –
съзвездия без име

Има ли някой, на когото бихте искали да благодарите?

Поклон пред класиците, които са ни завещали чудото на хайку!

____________
София, 2016-07-11
©Александра Ивойлова, Цецка Илиева, “Диви люляци”

АКЦЕНТИ

Във втората част на статията “Джейн Райкхълд, или как станах издаван хайджин” Мая Любенова обяснява основни хайку техники:

  • Техника на сравнението
  • Техника на контраста
  • Техника на асоциациите
  • Техника на загадката
  • Техника на превключване на сетивата
  • Техника на стесняващ или разширяващ се фокус
  • Техника на метафората
  • Техника на скеча („Shasei“)
  • Техники на двусмислицата, каламбура и играта на думи
  • Техника на заменяне на съществително с глагол
  • Техника на близката връзка
  • Техника на далечната връзка
  • Техника на смесването
  • Sabi
  • Wabi
  • Yûgen
  • Техника на парадокса
  • Техника на невъзможния свят
  • Техника на хумора
  • Техника „горе както долу“

Хайку лексикон: Илияна Стоянова

Бихте ли се представили накратко на читателите на “Диви люляци”? С какво се
занимавате, когато не пишете или четете хайку?

Родена съм през 1969, година на цветя и любов, на предполагаеми лунни разходки и на най-великия рок фест в света – Уудсток. Доктор по богословие, непоправим идеалист и щуро влюбена в семейството, хубавите книги, филми и пътешествията.

Опитвам се да уловя неуловимото – да нарисувам емоция, да направя снимка на птича песен,да пиша много като говоря малко. Търся красивото и в най-обикновените неща. И ровичкам ли, ровичкам из гънките на душата – стихове, хайку, акварели, фотографии и хайга.

Член съм на British Haiku Society и на Хайку Клуб – Пловдив, редактор в The Living Haiku Anthology.

Защо пишете хайку? Спомняте ли си как започнахте?

Харесват ми кратките форми – хайку, сенрю, танка, хайбун… Със своята мигновеност хайку за мен представлява словесна фотография, а самото улавяне на истински хайку момент е чисто вълшебство!

Откакто преди години в тийнейджърските ми ръце попадна една книга на Кобо Абе, започна моята голяма, почти любовна афера с японската култура – литература, филми, аниме… Започнах да чета все повече и повече за тази необикновена страна и бях напълно запленена от нейната уникална култура, естетика и традиции.

Първоначално само четях хайку, но постепенно започнах и да пиша. През 2010г. излезе и първата ми книга – „Островитянско хайку/Shimajin Haiku“, която представлява колекция от снимки, хайку и други кратки стихове, писани през 2004-2010 в Англия – един сборник от съвременна хайга, където съм експериментирала със стила, фотографиите и графичния дизайн.

Всеки ден ли четете хайку? Всеки ден ли пишете, или само когато Ви споходи музата?

Да, почти всеки ден. Споделените хайку моменти, било онлайн или в печатни издания, са един своеобразен дневник за автора. Читателят наднича в него и попада в една обща с автора реалност, те общуват помежду си с тези няколко кратки стиха, но много често си казват и повече от това, което се забелязва на пръв поглед.

Показвате ли новите стихове на някого, преди да ги изпратите за публикуване?

Много рядко. Обичам да ги записвам на хартия обаче, не ми харесва колко лесно може да се променят думите, писани на компютър. На хартията винаги остава следа от творческия път, от колебанията, от различните варианти, дори почеркът се различава в зависимост от настроението и емоциите. Чак след това архивирам последните варианти и на компютъра, макар че много често се оказват и предпоследни.

Ако трябва да изтриете и забравите всичко, което сте написали досега, с изключение само на осем хайку (или сенрю), кои осем бихте запазили?

Не бих искала нито да трия, нито да забравям написаното досега, дори безкрайно съжалявам за всички онези листчета, които безцеремонно съм пратила в кошчето – може би щях да науча нещо и от тях. Бих искала да споделя тук няколко, които са ми най-близки до сърцето, независимо от това дали са публикувани или не:

*

бистра езерна вода
небето докосва
земята смълчана

(“Островитянско хайку (Shimajin haiku)”; София, 2010)

*

Summer and I hide again

лятото и аз отново се крием

(Under the Basho, 2015)

*

див присад
жужат пчели и
спомени

*

смълчани чешми
над тях единствено
синева

*

премрежвам очи
слънцето става

затворник

*

tears of dew
how fragile
the grass leaf

капки роса
колко е крехко
тревното листче

(British Haiku Society Members’ Anthology “Edge”; 2015)

*

снежна приказка
в чашката на скитника –
грахово зърно

(Първо място на Втория бълг.кукай – декември 2015)

*

distant thunder
a line of footprints still
escaping the waves

далечен гръм
линия от стъпки все още
убягва на вълните

(First Place in the 10th edition of the European Quarterly Kukai – June 2015)

Има ли някой, на когото бихте искали да благодарите?

На Астрид Линдгрен за това, че ме възпита в любов към книгите и приключенията и на всички близки и приятели, които ми помагат това да се осъществява всеки ден!

_________
©Илияна Стоянова, Цецка Илиева; “Диви люляци” 2016

Хайку лексикон: Владислав Христов

Бихте ли се представили накратко на читателите на “Диви люляци”? С какво се занимавате, когато не пишете или четете хайку?

Занимавам се с журналистика и фотография. Що се отнася до литературата съм автор на три книги с поезия и една с кратки прози. Освен литературата се интересувам и от много други неща, които ме радват и ме правят пълноценен. Накратко – не съм спрял да се учудвам по детски на света.

Защо пишете хайку? Спомняте ли си как започнахте?

Започнах на шега преди около 15 години, уж само да опитам, а то се оказа увличаща игра. Първите ми хайку звучаха красиво, но бяха далече от истината. После с времето се ориентирах в материята, покачих автоцензурата си и нещата си дойдоха на мястото. Хайку ми отвори очите за цял един свят, светът на дребните-големи неща. Освен това със своята краткост хайку много ми помогна при писането на поезия и проза. В момента не пиша активно хайку, твърде лесно ми се получава и спря да ми бъде предизвикателство. При мен то се случва естествено като дишането, няма пред кого и какво да доказвам. Насочил съм се към други сфери, които да овладявам.

Всеки ден ли четете хайку? Всеки ден ли пишете, или само когато Ви споходи музата?

Рядко чета хайку и рядко някое хайку ми прави впечатление. Девалвацията и в този жанр е много голяма. Всеки стана хайджин, което е доста смешно, но по-скоро е тъжно.

Показвате ли новите стихове на някого, преди да ги изпратите за публикуване?

Да, понякога ги показвам на някой приятел, но не обичам публикуването в социалните мрежи.

Ако трябва да изтриете и забравите всичко, което сте написали досега, с изключение само на осем хайку (или сенрю), кои осем бихте запазили?

Бих включил последните си хайку, които съм писал, защото са най-близко до мен в този момент:

***
първи снежинки
катерицата се стряска
от своята опашка

***
пъртина
встрани от нея
само женски стъпки

***
йордановден
кръстът
удря на камък

***
рина сняг
с всяка лопата
по-близо до пролетта

***
и с новите
и със старите обувки
една и съща дупка на чорапа

***
дърво след дърво в печката
и пак не може да се стопли
празната половина на леглото

***
хъркаме двамата с дядо
върху кого ли ще падне
снегът от улука

***
уж беше
съвсем малка пързалката
а в края й вече съм възрастен

(Всички хайку са публикувани първоначално в Кафене. )

Има ли някой, на когото бихте искали да благодарите?

На Мая Любенова, Петър Чухов и Илиана Илиева, през годините те са ми помагали най-много в хайку и ще им бъда винаги благодарен.

___________
©Владислав Христов, Цецка Илиева, “Диви люляци” 2016

Международен ден на хайку поезията 2016

spr.wind1

Във връзка с предстоящия Международен ден на хайку поезията, 17 април, членовете на хайку група “ШОШИН” поздравяват любителите на българското хайку с една сбирка на тема “Пролетен вятър ~ Spring Wind”.

Приятно четене!

АКЦЕНТИ


В есето си “Завръщане у дома”, поетесата Илияна Стоянова е читател и изследва връзките, които едно хайку поражда във въображението, спомените и чувствата на читателите си.

“Завръщане у дома”  излиза първо в поредицата Editor’s Spotlight в The Living Haiku Anthology.