Tag Archives: Диви люляци

В памет на Мая Любенова (1956-2016)

15935590_1613040702055888_1135753787_n

На Мая, с много обич…
(Сбирка хайку, посветени на Мая Любенова)


Kotel News: Учениците на Мая си спомнят за нея като “учителката, която се раздаваше всеотдайно”.


In Memoriam: Maya Lyubenova
by

 

Хайку лексикон: Владислав Христов

Бихте ли се представили накратко на читателите на “Диви люляци”? С какво се занимавате, когато не пишете или четете хайку?

Занимавам се с журналистика и фотография. Що се отнася до литературата съм автор на три книги с поезия и една с кратки прози. Освен литературата се интересувам и от много други неща, които ме радват и ме правят пълноценен. Накратко – не съм спрял да се учудвам по детски на света.

Защо пишете хайку? Спомняте ли си как започнахте?

Започнах на шега преди около 15 години, уж само да опитам, а то се оказа увличаща игра. Първите ми хайку звучаха красиво, но бяха далече от истината. После с времето се ориентирах в материята, покачих автоцензурата си и нещата си дойдоха на мястото. Хайку ми отвори очите за цял един свят, светът на дребните-големи неща. Освен това със своята краткост хайку много ми помогна при писането на поезия и проза. В момента не пиша активно хайку, твърде лесно ми се получава и спря да ми бъде предизвикателство. При мен то се случва естествено като дишането, няма пред кого и какво да доказвам. Насочил съм се към други сфери, които да овладявам.

Всеки ден ли четете хайку? Всеки ден ли пишете, или само когато Ви споходи музата?

Рядко чета хайку и рядко някое хайку ми прави впечатление. Девалвацията и в този жанр е много голяма. Всеки стана хайджин, което е доста смешно, но по-скоро е тъжно.

Показвате ли новите стихове на някого, преди да ги изпратите за публикуване?

Да, понякога ги показвам на някой приятел, но не обичам публикуването в социалните мрежи.

Ако трябва да изтриете и забравите всичко, което сте написали досега, с изключение само на осем хайку (или сенрю), кои осем бихте запазили?

Бих включил последните си хайку, които съм писал, защото са най-близко до мен в този момент:

***
първи снежинки
катерицата се стряска
от своята опашка

***
пъртина
встрани от нея
само женски стъпки

***
йордановден
кръстът
удря на камък

***
рина сняг
с всяка лопата
по-близо до пролетта

***
и с новите
и със старите обувки
една и съща дупка на чорапа

***
дърво след дърво в печката
и пак не може да се стопли
празната половина на леглото

***
хъркаме двамата с дядо
върху кого ли ще падне
снегът от улука

***
уж беше
съвсем малка пързалката
а в края й вече съм възрастен

(Всички хайку са публикувани първоначално в Кафене. )

Има ли някой, на когото бихте искали да благодарите?

На Мая Любенова, Петър Чухов и Илиана Илиева, през годините те са ми помагали най-много в хайку и ще им бъда винаги благодарен.

___________
©Владислав Христов, Цецка Илиева, “Диви люляци” 2016

Хайку лексикон: Станка Парушева

Бихте ли се представили накратко на читателите на “Диви люляци”? С какво се занимавате, когато не пишете или четете хайку?

Казвам се Станка Парушева. По професия съм строителен инженер. Първото си стихотворение написах, когато бях във второ отделение. Дълги години писането на стихове беше само за мое удовлетворение. Съдбата обаче, макар и твърде късно, пожела друго, като ме срещна с няколко поетеси, в т.ч. и с голямата Станка Пенчева. Тя ме стимулира да издам през 1996 г. първата си стихосбирка „Градината на мълчанието”. По-късно, в Литернет публикуваха и втората ми книга „Думи на вятъра”. След като се пенсионирах, започнах да се занимавам с краеведство и родословие и плод на тези ми занимания е книгата „Корени. Кратка история на с. Лозенец, Ямболско”, която излезе през 2015 г.

Защо пишете хайку? Спомняте ли си как започнахте?

Преди няколко години, без някой да ме насочва, започнах да пиша кратки форми и да ги публикувам в Хулите като „Изречения”, след това минах през ”Двуредия” и
стигнах до „Шесторедия”. Междувременно получих книгата с хайку „Кафез за
феникси” на Димитър Горсов и започнах да чета такава литература. Сприятелих
се с Виолета Солникова и Кънчо Великов, които също са автори на хайку и ме
информираха за новини в БХС. Едва, когато се включих в двете групи във Фейсбук и
прочетох уроците на Джейн Райкхълд, си дадох сметка, че всъщност, това което съм
писала, не е било хайку. Дори сега не съм сигурна, че съм овладяла тази форма, но продължавам да се вглеждам в живота край себе си и чакам да ме осени истинското хайку.

Всеки ден ли четете хайку? Всеки ден ли пишете, или само когато Ви споходи музата?

Почти всеки ден чета хайку, но пиша само когато ме споходи интересна идея.
Напоследък правя опити за превод на немски автори и това ми доставя огромно
удоволствие, защото хем си припомням немския, който бях на път да забравя, хем
попадам на истински бисерчета.

Показвате ли новите стихове на някого, преди да ги изпратите за публикуване?

Докато беше жива Станка Пенчева, на нея изпращах всичко, което излизаше под
перото ми и докато не получех нейното одобрение, не си позволявах да публикувам в Хулите. Сега показвам новите си стихове в групата за хайку и на моята стена във Фейсбук и така ги подлагам на оценка. За съжаление, все още не е въведена опцията ”Не харесвам” и почти никъде не чета отрицателни коментари на публикувани стихове. Излиза, че всичко, което пишат българските автори, е много добро, че дори и гениално, а не е така.

Ако трябва да изтриете и забравите всичко, което сте написали досега, с изключение само на осем хайку (или сенрю), кои осем бихте запазили?

***
отлитащ ден

върху сламената шапка
перо от  гълъб

***
след дъжда

прескачам в локвите
розовия  залез

***
тропот на градушка

пастирът завръща
стадо облаци

***
Богоявление

мокри крилата
на гълъба

***
жена на бара

в очите на мъжете
жажда

***
зимно слънце

под буркана
диша роза

***
след потопа

в рибарска мрежа
лодка

***
нощен разговор

блъскат по стъклата
голи клони

Има ли някой, на когото бихте искали да благодарите?

На много хора трябва да благодаря, които през годините не позволиха да угасне
искрата в сърцето ми. Те си знаят кои са, а някои от тях вече ме гледат от онзи
свят. Благодаря и на вас приятели от Фейсбук, които ме подкрепяте в моите опити да пиша хайку.

________________
©Станка Парушева, Цецка Илиева, “Диви люляци” 2016

Хайку лексикон: Диана Тенева

Бихте ли се представили накратко на читателите на “Диви люляци”? С какво се занимавате, когато не пишете или четете хайку?

Името ми е Диана Тенева. Филолог по образование,  учител по професия,  с много фантазия и идеи (понякога практически нереализуеми) в главата. В свободното от хайку време чета (старая се да следя българската и европейска съвременна литература), правя преводи от и на английски и френски език, градинарствам, занимавам се с моето хоби (плетени бижута и дребни подаръчета) или се разхождам в близкия парк.

Защо пишете хайку? Спомняте ли си как започнахте?

Винаги съм търсела начин да изразявам мислите си по най-краткия възможен начин, и когато попаднах на хайку стиховете, реших, че това е моята форма, която ще ме представи най-добре. Как започнах? Честно казано, отначало като на шега, но все повече информация за хайку ми попадаше пред погледа, която започнах да чета лека-полека, и така се увлякох.

Всеки ден ли четете хайку? Всеки ден ли пишете, или само когато Ви споходи музата?

Да, всеки ден чета хайку, но не пиша. Всеки ден забелязвам картини, които биха могли да станат чудесни хайку, и затова ги скътвам някъде в главата си и чакам удобния момент да изскочат в най-подходящата форма.

Показвате ли новите стихове на някого, преди да ги изпратите за публикуване?

Понякога поствам хайку в групата „Хайку за начинаещи“ и по коментарите се ориентирам дали е добро за изпращане и публикуване. А другите си стихове обикновено обсъждам със съпруга си Живко Тенев и Ели Видева.

Ако трябва да изтриете и забравите всичко, което сте написали досега, с изключение само на осем хайку (или сенрю), кои осем бихте запазили?

***
on the porch
…a chair rocking
the waning moon

на верандата
… стол люлеещ
намаляващата луна

(английската версия е публикувана в A Hundred Gourds 2:3 June 2013)

***
a firefly twinkling –
the silent witness of
our lovemaking

мигване на светулка –
безмълвният свидетел на
нашата любов

(английската версия е публикувана в World Haiku Review Summer 2013)

***
waxing moon
all the answers
in a lullaby

нарастваща луна
всички отговори
в люлчина песен

(английската версия е публикувана в A Hundred Gourds 3:4 September 2014; Red Moon Anthology 2014)

***
my grandpa’s house…
so many love stories
walled in here

дядовата къща…
толкова много любови
затворени тук

(английската версия е публикувана в The Heron’s Nest Volume XVII , Number 2: July 2015 issue)

***
perigee moon–
a huge cup of
ginger tea

луна в перигея –
огромна чаша
джинджифилов чай

(английската версия е публикувана в Mainichi Haiku In English)

***
at the florist’s —
a pregnant woman’s face
among sunflowers

в цветарския магазин –
лице на бременна жена
сред слънчогледи

(английската версия е публикувана в Under the Basho, 1:1, Autumn 2013 and NeverEnding Story)

***
cold moon
on the swing still swinging
a child’s shoe

студена луна
на все още люлеещата се люлка
детска обувка

(Почетно отличие в  DIOGEN INTERNATIONAL WINTER HAIKU COMPETITION FOR HAIKU, SENRYU AND TANKA – 2012)

***
lovemaking –
the universe
in a single sigh

правене на любов –
вселената
в една единствена въздишка

(английската версия е публикувана в Frogpond 36.1 Winter 2013)

Има ли някой, на когото бихте искали да благодарите?
Бих искала да благодаря на всички добронамерени членове на фейсбук групата „Хайку за начинаещи“.


Още от стиховете на Диана може да прочетете в нейния блог:
http://dianart-dten.blogspot.com/

_____________________
©Диана Тенева, Цецка Илиева, “Диви люляци” 2016

 

ХАЙКУ ЛЕКСИКОН

През 2014 г. и 2015 г. публикувахме множество образци на съвременно българско хайку. Новата рубрика, ХАЙКУ ЛЕКСИКОН, има за цел да запознае читателите на “Диви люляци” с творците.

Авторите на публикувани в блога хайку (или сенрю) са поканени да изпратят отговорите си на следните въпроси:

1. Бихте ли се представили накратко на читателите на “Диви люляци”? С какво се занимавате, когато не пишете или четете хайку?

2. Защо пишете хайку? Спомняте ли си как започнахте?

3. Всеки ден ли четете хайку? Всеки ден ли пишете, или само когато Ви споходи музата?

4. Показвате ли новите стихове на някого, преди да ги изпратите за публикуване?

5. Ако трябва да изтриете и забравите всичко, което сте написали досега, с изключение само на осем хайку (или сенрю), кои осем бихте запазили?

6. Има ли някой, на когото бихте искали да благодарите?

Адрес за изпращане на отговорите: vidahaiku@gmail.com