шошинхайга

Хайга галерия “Шошин” ~ Shoshin Haiga Gallery

 

Новата изложба в нашата виртуална галерия представя творби, създадени по време на хайга работилницата, проведена в края на август в хайку кръг “Шошин”.
Снимките са на Мая Любенова, която също така оформи и всяка хайга във вида, в който ще я видите. Авторите на съответните хайку и танка са: Алекс Костов, Весислава Савова, Гергана Янинска, Илияна Стоянова, Ина Иванова, Людмила Христова, Милена Велева, Петя Атанасова, Радка Миндова, Станка Парушева и Цецка Илиева.

Приятно разглеждане и четене!

ХАЙГА ГАЛЕРИЯ “ШОШИН”
ХАЙГА ГАЛЕРИЯ “ШОШИН” в YouTube

 

The following haiga were created during a haiga workshop in our Shoshin Haiku Circle.
The photos, as well as the final design of each haiga, are the work of Maya Lyubenova. The authors of the included haiku and tanka are as follows: Alex Kostov, Vessislava Savova, Gergana Yaninska, Iliyana Stoyanova, Ina Ivanova, Lyudmila Hristova, Milena Veleva, Petya Atanasova, Radka Mindova, Stanka Parusheva, and Tzetzka Ilieva.

Enjoy!

SHOSHIN HAIGA GALLERY

SHOSHIN HAIGA GALLERY on YouTube

Български сезонни думи: ЛЯТО

Думи и изрази, които назовават природни явления, растения, животни или традиции, свързани с определен сезон в хайку, наричаме “сезонни думи” (kigo 季語).

Сезонните думи не са прогноза за времето или случайно избрани образи от заобикалящата ни среда. Те притежават емоционален и кутурен заряд и допринасят за цялостното възприемане на едно хайку.

ЛЯТО
Астрономическо лято е от 21 юни до 23 септември (лятно слънцестоене – есенно равноденствие)
, метеорологично лято: юни, юли, август

аи

Хайку лексикон: Александра Ивойлова

 

Бихте ли се представили накратко на читетелите на „Диви люляци“? С какво се занимавате когато не пишете или четете хайку?

Живея и работя в родния ми град София, където се дипломирах като пианистка в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Специализирах в Париж – другия мой любим град. Изучавах и камерно пеене.
Когато не пиша хайку, пиша друга поезия (автор съм на шест книги със стихове, сентенции, хайку, хайбуни, литературни анализи; съставител съм на българо-френската хайку антология „Градът“). Рисувам. Занимавам се с музика. Почивката – срещи с приятели, лек спорт. Всичко това разтеглено във времето, когато не съм на работа в Музея в Софийската синагога.
Двете мои любови: природа, изкуство.

Защо пишете хайку? Спомняте ли си как започнахте?

До трите реда стигнах най-късно. Дълго време търсех нова поетическа форма, по-кратка и лаконична от стиховете, които пиша. Сигурно съм натрупала идеи, защото ръкописът на моите „Отражения“ се роди изведнъж – за около месец. Точно тогава (2002 г.) се свързах с българското хайку общество, от което съм част до ден днешен.
За мене хайку е още един начин да съпреживявам света. „Самосъзнанието ми е задоволено само когато съм бил лаконичен“ (Петер Хандке). Да речем, че това е и мое верую.

Всеки ден ли четете хайку? Всеки ден ли пишете, или само когато Ви споходи музата?

Хайку, а и друга поезия чета само на хартиен носител. За мене образът на писаното слово е от голямо значение. Не чета всеки ден. Но помня много от прочетените хайку наизуст. Така мога да се връщам към тях в различни моменти. Пиша по вдъхновение. Самотните разходки са отлично време за медитация и писане.

Показвате ли новите стихове на някого, преди да ги изпратите за публикуване?

Да, често пъти.

Ако трябва да изтриете и забравите всичко, което сте написали досега, с изключение само на осем хайку (или сенрю), кои осем бихте запазили?

Невъзможно ми е да отговоря на този въпрос! Ето все пак осем хайку за читателите на „Диви люляци“:

***
мартенско слънце

дълга целувка
при светофара

***
бяла пеперуда

кръжи над тревите
песен от мълчание

***
писмо:

прегъвам на четири
своята сянка

***
час пик

сирена люлее
задушния въздух

***
есенен здрач

край контейнера празна
клетка за птици

***
площад „Независимост“

старият инвалид продава
знамена

***
суша

жадни са
гробовете

***
нощен влак

в далечината градове –
съзвездия без име

Има ли някой, на когото бихте искали да благодарите?

Поклон пред класиците, които са ни завещали чудото на хайку!

____________
София, 2016-07-11
©Александра Ивойлова, Цецка Илиева, “Диви люляци”

„НОСАЧИ НА ВЯТЪР”

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПЪРВИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ХАЙКУ И СЕНРЮ „НОСАЧИ НА ВЯТЪР”, организиран от БХС, май 2016

Жури в състав: Александра Ивойлова, Весислава Савова и Петър Пламенов благодари на всички участници в конкурса за съвременно българско хайку и сенрю.
В поетическото състезание се включиха със свои творби в двете разновидности общо 94 участници.
Творбите на наградените и отличени автори ще бъдат публикувани в сборник от провелата се съвместна научна конференция между СУ „Св. Кл. Охридски”, Философски факултет, Катедра „Логика, етика, естетика” и Български хайку съюз под надслов „Носачи на вятър” и ще получат книга с хайку стихове, дарение от Константин Димитров.

 

  НАГРАДИ


НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНО ПРЕДСТАВЯНЕ

Детелина Тихолова

ухае
ту на божур, ту на рози
селска улица
*
слана
ех, как рисува
по-добре от мен
*
цяла вселена
по клошираната й пола
звезди
_

ПЪРВА НАГРАДА
Гергана Янинска

цяла нощ вятър
синът ми тръгва на мач
с два различни чорапа
_

ВТОРА НАГРАДА
Диляна Георгиева

стара църква
недокоснати само
очите на иконите
_

ТРЕТА НАГРАДА
Мая Любенова

буря
… и все пак
пеперуда
_

ОТЛИЧИЯ – ТОП 17

Божидар Георгиев

самота
върху рамото му вместо ръка
гълъб

Венелина Петкова

далечна луна –
едва проблясва
пясъкът край стъпките
_

Диана Петкова

суша
останала е само
капка роса

*
тишина
славей каца
на храста
_

Зорница Харизанова

пролетно равноденствие
върху фасадата на мола
неонова вишна

*
внезапен вятър
празно свраче гнездо
на алеята
_

Людмила Христова

дъждовна пролет
овчарят и кучето
под един дъждобран

*
пролетно чистене
трети път сменя мястото си
паякът
_

Мариета Йовчева

Гонят децата
сянката на хвърчило.
Вятър в косите…
_

Мая Любенова

сияен вятър
сянката на щъркел
ме прекръства

*

к
 а
  т
   о

      п
       о
         д
          п
            р
              я
               н

пред входа на мъртвец капакът
на хладилника на Lafka
_

Мая Кисьова

бледозелено
художникът рисува
пролетен вятър

Надежда Станилова

лятна ваканция
баба и внуче разговарят
с преводач

Радка Миндова

пролетен вятър
в ръцете ми само
връвта от хвърчилото
_

Радост Ангелова

лятна тайна
говорим с теб
сред глухарчетата
_

Стоянка Боянова

котка на покрив
под извития й гръб
новолуние
_

Тони Теллалов

пролетно цвете
в пробита тенджера –
снегът е натрупал и там

Отличените хайку, както и докладите от конференцията “Носачи на вятър”, ще бъдат публикувани в сборник. Очаквайте допълнителна информация.
____________
©Авторските права на всички публикувани хайку принадлежат на авторите им.
“Диви люляци”, 2016

АКЦЕНТИ

Във втората част на статията “Джейн Райкхълд, или как станах издаван хайджин” Мая Любенова обяснява основни хайку техники:

  • Техника на сравнението
  • Техника на контраста
  • Техника на асоциациите
  • Техника на загадката
  • Техника на превключване на сетивата
  • Техника на стесняващ или разширяващ се фокус
  • Техника на метафората
  • Техника на скеча („Shasei“)
  • Техники на двусмислицата, каламбура и играта на думи
  • Техника на заменяне на съществително с глагол
  • Техника на близката връзка
  • Техника на далечната връзка
  • Техника на смесването
  • Sabi
  • Wabi
  • Yûgen
  • Техника на парадокса
  • Техника на невъзможния свят
  • Техника на хумора
  • Техника „горе както долу“
Achi

Хайку лексикон: Илияна Стоянова

Бихте ли се представили накратко на читателите на “Диви люляци”? С какво се
занимавате, когато не пишете или четете хайку?

Родена съм през 1969, година на цветя и любов, на предполагаеми лунни разходки и на най-великия рок фест в света – Уудсток. Доктор по богословие, непоправим идеалист и щуро влюбена в семейството, хубавите книги, филми и пътешествията.

Опитвам се да уловя неуловимото – да нарисувам емоция, да направя снимка на птича песен,да пиша много като говоря малко. Търся красивото и в най-обикновените неща. И ровичкам ли, ровичкам из гънките на душата – стихове, хайку, акварели, фотографии и хайга.

Член съм на British Haiku Society и на Хайку Клуб – Пловдив, редактор в The Living Haiku Anthology.

Защо пишете хайку? Спомняте ли си как започнахте?

Харесват ми кратките форми – хайку, сенрю, танка, хайбун… Със своята мигновеност хайку за мен представлява словесна фотография, а самото улавяне на истински хайку момент е чисто вълшебство!

Откакто преди години в тийнейджърските ми ръце попадна една книга на Кобо Абе, започна моята голяма, почти любовна афера с японската култура – литература, филми, аниме… Започнах да чета все повече и повече за тази необикновена страна и бях напълно запленена от нейната уникална култура, естетика и традиции.

Първоначално само четях хайку, но постепенно започнах и да пиша. През 2010г. излезе и първата ми книга – „Островитянско хайку/Shimajin Haiku“, която представлява колекция от снимки, хайку и други кратки стихове, писани през 2004-2010 в Англия – един сборник от съвременна хайга, където съм експериментирала със стила, фотографиите и графичния дизайн.

Всеки ден ли четете хайку? Всеки ден ли пишете, или само когато Ви споходи музата?

Да, почти всеки ден. Споделените хайку моменти, било онлайн или в печатни издания, са един своеобразен дневник за автора. Читателят наднича в него и попада в една обща с автора реалност, те общуват помежду си с тези няколко кратки стиха, но много често си казват и повече от това, което се забелязва на пръв поглед.

Показвате ли новите стихове на някого, преди да ги изпратите за публикуване?

Много рядко. Обичам да ги записвам на хартия обаче, не ми харесва колко лесно може да се променят думите, писани на компютър. На хартията винаги остава следа от творческия път, от колебанията, от различните варианти, дори почеркът се различава в зависимост от настроението и емоциите. Чак след това архивирам последните варианти и на компютъра, макар че много често се оказват и предпоследни.

Ако трябва да изтриете и забравите всичко, което сте написали досега, с изключение само на осем хайку (или сенрю), кои осем бихте запазили?

Не бих искала нито да трия, нито да забравям написаното досега, дори безкрайно съжалявам за всички онези листчета, които безцеремонно съм пратила в кошчето – може би щях да науча нещо и от тях. Бих искала да споделя тук няколко, които са ми най-близки до сърцето, независимо от това дали са публикувани или не:

*

бистра езерна вода
небето докосва
земята смълчана

(“Островитянско хайку (Shimajin haiku)”; София, 2010)

*

Summer and I hide again

лятото и аз отново се крием

(Under the Basho, 2015)

*

див присад
жужат пчели и
спомени

*

смълчани чешми
над тях единствено
синева

*

премрежвам очи
слънцето става

затворник

*

tears of dew
how fragile
the grass leaf

капки роса
колко е крехко
тревното листче

(British Haiku Society Members’ Anthology “Edge”; 2015)

*

снежна приказка
в чашката на скитника –
грахово зърно

(Първо място на Втория бълг.кукай – декември 2015)

*

distant thunder
a line of footprints still
escaping the waves

далечен гръм
линия от стъпки все още
убягва на вълните

(First Place in the 10th edition of the European Quarterly Kukai – June 2015)

Има ли някой, на когото бихте искали да благодарите?

На Астрид Линдгрен за това, че ме възпита в любов към книгите и приключенията и на всички близки и приятели, които ми помагат това да се осъществява всеки ден!

_________
©Илияна Стоянова, Цецка Илиева; “Диви люляци” 2016