Хайку лексикон: Александра Ивойлова

 

Бихте ли се представили накратко на читетелите на „Диви люляци“? С какво се занимавате когато не пишете или четете хайку?

Живея и работя в родния ми град София, където се дипломирах като пианистка в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Специализирах в Париж – другия мой любим град. Изучавах и камерно пеене.
Когато не пиша хайку, пиша друга поезия (автор съм на шест книги със стихове, сентенции, хайку, хайбуни, литературни анализи; съставител съм на българо-френската хайку антология „Градът“). Рисувам. Занимавам се с музика. Почивката – срещи с приятели, лек спорт. Всичко това разтеглено във времето, когато не съм на работа в Музея в Софийската синагога.
Двете мои любови: природа, изкуство.

Защо пишете хайку? Спомняте ли си как започнахте?

До трите реда стигнах най-късно. Дълго време търсех нова поетическа форма, по-кратка и лаконична от стиховете, които пиша. Сигурно съм натрупала идеи, защото ръкописът на моите „Отражения“ се роди изведнъж – за около месец. Точно тогава (2002 г.) се свързах с българското хайку общество, от което съм част до ден днешен.
За мене хайку е още един начин да съпреживявам света. „Самосъзнанието ми е задоволено само когато съм бил лаконичен“ (Петер Хандке). Да речем, че това е и мое верую.

Всеки ден ли четете хайку? Всеки ден ли пишете, или само когато Ви споходи музата?

Хайку, а и друга поезия чета само на хартиен носител. За мене образът на писаното слово е от голямо значение. Не чета всеки ден. Но помня много от прочетените хайку наизуст. Така мога да се връщам към тях в различни моменти. Пиша по вдъхновение. Самотните разходки са отлично време за медитация и писане.

Показвате ли новите стихове на някого, преди да ги изпратите за публикуване?

Да, често пъти.

Ако трябва да изтриете и забравите всичко, което сте написали досега, с изключение само на осем хайку (или сенрю), кои осем бихте запазили?

Невъзможно ми е да отговоря на този въпрос! Ето все пак осем хайку за читателите на „Диви люляци“:

***
мартенско слънце
дълга целувка
при светофара

***
бяла пеперуда
кръжи над тревите
песен от мълчание

***
писмо:
прегъвам на четири
своята сянка

***
час пик
сирена люлее
задушния въздух

***
есенен здрач
край контейнера празна
клетка за птици

***
площад „Независимост“
старият инвалид продава
знамена

***
суша
жадни са
гробовете

***
нощен влак
в далечината градове –
съзвездия без име

Има ли някой, на когото бихте искали да благодарите?

Поклон пред класиците, които са ни завещали чудото на хайку!

____________
София, 2016-07-11
©Александра Ивойлова, Цецка Илиева, “Диви люляци”