ОТ ЛАЗАРОВДЕН ДО ВЕЛИКДЕН

Членовете на хайку група “Шошин” поздравяват всички любители на хайку и им пожелават светли празници!

Приятно четене!

 

Хайку лексикон: Илияна Стоянова

Бихте ли се представили накратко на читателите на “Диви люляци”? С какво се
занимавате, когато не пишете или четете хайку?

Родена съм през 1969, година на цветя и любов, на предполагаеми лунни разходки и на най-великия рок фест в света – Уудсток. Доктор по богословие, непоправим идеалист и щуро влюбена в семейството, хубавите книги, филми и пътешествията.

Опитвам се да уловя неуловимото – да нарисувам емоция, да направя снимка на птича песен,да пиша много като говоря малко. Търся красивото и в най-обикновените неща. И ровичкам ли, ровичкам из гънките на душата – стихове, хайку, акварели, фотографии и хайга.

Член съм на British Haiku Society и на Хайку Клуб – Пловдив, редактор в The Living Haiku Anthology.

Защо пишете хайку? Спомняте ли си как започнахте?

Харесват ми кратките форми – хайку, сенрю, танка, хайбун… Със своята мигновеност хайку за мен представлява словесна фотография, а самото улавяне на истински хайку момент е чисто вълшебство!

Откакто преди години в тийнейджърските ми ръце попадна една книга на Кобо Абе, започна моята голяма, почти любовна афера с японската култура – литература, филми, аниме… Започнах да чета все повече и повече за тази необикновена страна и бях напълно запленена от нейната уникална култура, естетика и традиции.

Първоначално само четях хайку, но постепенно започнах и да пиша. През 2010г. излезе и първата ми книга – „Островитянско хайку/Shimajin Haiku“, която представлява колекция от снимки, хайку и други кратки стихове, писани през 2004-2010 в Англия – един сборник от съвременна хайга, където съм експериментирала със стила, фотографиите и графичния дизайн.

Всеки ден ли четете хайку? Всеки ден ли пишете, или само когато Ви споходи музата?

Да, почти всеки ден. Споделените хайку моменти, било онлайн или в печатни издания, са един своеобразен дневник за автора. Читателят наднича в него и попада в една обща с автора реалност, те общуват помежду си с тези няколко кратки стиха, но много често си казват и повече от това, което се забелязва на пръв поглед.

Показвате ли новите стихове на някого, преди да ги изпратите за публикуване?

Много рядко. Обичам да ги записвам на хартия обаче, не ми харесва колко лесно може да се променят думите, писани на компютър. На хартията винаги остава следа от творческия път, от колебанията, от различните варианти, дори почеркът се различава в зависимост от настроението и емоциите. Чак след това архивирам последните варианти и на компютъра, макар че много често се оказват и предпоследни.

Ако трябва да изтриете и забравите всичко, което сте написали досега, с изключение само на осем хайку (или сенрю), кои осем бихте запазили?

Не бих искала нито да трия, нито да забравям написаното досега, дори безкрайно съжалявам за всички онези листчета, които безцеремонно съм пратила в кошчето – може би щях да науча нещо и от тях. Бих искала да споделя тук няколко, които са ми най-близки до сърцето, независимо от това дали са публикувани или не:

*

бистра езерна вода
небето докосва
земята смълчана

(“Островитянско хайку (Shimajin haiku)”; София, 2010)

*

Summer and I hide again

лятото и аз отново се крием

(Under the Basho, 2015)

*

див присад
жужат пчели и
спомени

*

смълчани чешми
над тях единствено
синева

*

премрежвам очи
слънцето става

затворник

*

tears of dew
how fragile
the grass leaf

капки роса
колко е крехко
тревното листче

(British Haiku Society Members’ Anthology “Edge”; 2015)

*

снежна приказка
в чашката на скитника –
грахово зърно

(Първо място на Втория бълг.кукай – декември 2015)

*

distant thunder
a line of footprints still
escaping the waves

далечен гръм
линия от стъпки все още
убягва на вълните

(First Place in the 10th edition of the European Quarterly Kukai – June 2015)

Има ли някой, на когото бихте искали да благодарите?

На Астрид Линдгрен за това, че ме възпита в любов към книгите и приключенията и на всички близки и приятели, които ми помагат това да се осъществява всеки ден!

_________
©Илияна Стоянова, Цецка Илиева; “Диви люляци” 2016

Second International Haiku Contest “Cherry Blossom”

Awards – International Section

Dear haiku friends,

We have the pleasure to announce the awards from the The Second International Haiku Contest „Cherry Blossom”, organized by Bulgarian Haiku Union in Sofia, Bulgaria. Thank you for your participation in this contest, dedicated to the beauty of the Japanese sakura!

Judges: Alexandra Ivoylova, Аntoaneta Nikolova, Zornitza Harizanova and Iliana Ilieva, have adjudged the following awards in the International Section:

FIRST PRIZE

Magdalena Banaszkiewicz – Krosno Odrzańskie, Poland

spring dusk
the shadow of my cherry tree
gets back home

Магдалена Банашкиевич – Кросно Оджанске, Полша

пролетен здрач
сянката на моята вишна
се завръща у дома

*

SECOND PRIZE

Billy Antonio – Pangasinan, Philippines

cherry trees in bloom
he switches from charcoal
to watercolor

Били Антонио – Пангасинан, Филипините

разцъфтели вишни
той заменя въглена
с акварел

SECOND PRIZE

Debbie Strange – Winnipeg, Canada

rusted bucket
cherry blossoms patch
every hole

Деби Стрейндж – Уинипег, Канада

ръждясала кофа
вишневи цветчета закърпват
всяка дупка

*

THIRD PRIZE

Jan Benson – Fort Worth, USA

the flick
of sparrow’s wing
swirls of petals

Джен Бенсън – Форт Уърт, САЩ

мах
на врабчово крило
вихрушки от цветчета

THIRD PRIZE

Graham High – Blackheath, UK

picnic for two –
a fallen cherry blossom
in both cups

Греъм Хай – Блекхийт, Великобритания

пикник за двама
вишневи цветчета
и в двете чаши

THIRD PRIZE

Daniela Lăcrămioara Capotă –  Galaţi, Romaniа

Earth Hour –
cherry blossom
moonlit

Даниела Лакрамиоара Капота – Галац, Румъния

Часът на Земята
вишневия цвят
огрян от лунна светлина

*

RUNNERS UP:

Frank Williams – Barking, UK

first light –
pink blossoms trapped
in a spider’s web

Франк Уилиямс – Баркинг, Великобритания

призори –
розови цветчета уловени
в паяжина

*
Sheila Windsor – Bexhill-on-Sea, UK

there again
the wistful look in Dad’s eyes
Yoshino blossoms

Шийла Ундзър – Бексхил-он-сии, Великобритания

отново
копнежът в очите на татко
Йошино цъфти

*
Marilyn Fleming – Pewaukee, USA

spring breeze –
cherry petals
flavoring my tea

Мерилин Флеминг – Пиуокии, САЩ

пролетен бриз –
вишневи листенца
ароматизират чая ми

*
Paul Smith – Worcester, UK

my heart too
is floating through the air –  
cherry blossoms

Пол Смит – Устър, Великобритания

сърцето ми също
се носи из въздуха –
вишнев цвят

*
Meik Blöttenberger – Hanover, USA

pastel cherry blossoms
we open a book
of baby names

Мейк Бльотенбергер – Хановер, САЩ

пастелни вишневи цветчета
отваряме книга
с имена за бебе

*
Andrew Shimield – Isleworth, UK

chasing his ball
the dog’s nose
flecked with blossom

Андрю Шимийлд – Айлуърт, Великобритания

в гонитба на топката
кучешкото носле
полепнало с цвят

*
Vilma Knežević – Viškovo, Croatia

at the bottom
of a cherry tree children
blackbirds on top

Вилма Кнежевич – Вишково, Хърватия

под вишната
деца
на върха й косове

*
Marc May – Schin op Geul, The Netherlands

only three days old
they start flying from their nest –
these cherry-blossoms

Марк Мей – Схин уп Хул, Холандия

само на три дни
започват да отлитат от гнездото си –
вишневи цветчета

*
Adjei Agyei-Baah – Kumasi, Ghana

cherry blossoms fall
children upturn skirts
cupping showers

Аджей Аджу-Баа – Кумаси, Гана

дъжд от вишневи цветчета
деца обръщат поли
за да ги хванат

*
Andre Surridge – Hamilton, New Zealand

stepladder
framed by cherry blossom
my granddaughter’s smile

Андре Съридж – Хамилтън, Нова Зеландия

градинска стълба
усмивката на внучката ми
в рамка от вишнев цвят

*
Sneha Sundaram – Jersey City, USA

spring breeze
the baby finch bathes
in cherry blossoms

Снеха Сундарам – Джърси, САЩ

пролетен бриз
малката сипка се къпе
във вишневи цветчета

*
Nina Kovačić – Zagreb, Croatia

a wild cherry  
– its petals shaken down by
the blows of an axe

Нина Ковачич – Загреб, Хърватия

дива вишна  –
листенцата й трепкат
под ударите на брадва

*
Shrikaanth Krishnamurthy – Birmingham, UK

cherry blossom rain…
my baby and i scatter
a flock of pigeons

Шрикаант Кришнамурти – Бирмингам, Великобритания

дъжд от вишнев цвят…
моето бебе и аз разпръсваме
ято гълъби

*
Angelee Deodhar – Chandigarh, India

how can I forget
first pink blossoms under
the toddler’s first steps

Анджели Диодхар – Чандигар, Индия

как да забравя
първите розови цветчета
под първите стъпки на детето

*
Ernest J Berry – Blenheim, New Zealand

april storm
one cherry petal lands
at the airport

Ърнест Дж. Бери – Бленъм, Нова Зеландия

априлска буря
вишнево цветче
се приземява на летището

*
Anna Mazurkiewicz – Chelm, Poland

a cancer ward window
a cold wind and
cherry petals

Анна Мазуркиевич – Хелм, Полша

прозорец на раково отделение
студен вятър и
вишневи листенца

*
Jon Horsley – Oxford, UK

repainting white lines
road workers swear softly
flying blossom

Джон Хорсли – Оксфорд, Великобритания

пребоядисвайки белите линии
пътни работници пустосват
литналия цвят

*
Daniela Lăcrămioara Capotă – Galaţi, Romaniа

refugees convoy –
beyond borders
bloomed cherry

Даниела Лакрамиоара Капота – Галац, Румъния

конвой с бежанци  –
отвъд границите
разцъфнала вишна

*
Adina Enachescu – Râmnicu Vâlcea, Romania

Not one at all
welcomes me in the station
only the cherry blossoms

Адина Еначеску – Ръмнику Вълча, Румъния

Никой
не ме посреща на гарата
само вишневия цвят

__________
Bulgarian Translations:
Iliyana Stoyanova
Zornitza Harizanova

Iliana Ilieva, Bulgarian Haiku Union

Awards – Bulgarian Section

Наградите в българската секция могат да бъдат намерени тук.

One Hundred and One Cherry Blossom Haiku

 

Хайку лексикон: Владислав Христов

Бихте ли се представили накратко на читателите на “Диви люляци”? С какво се занимавате, когато не пишете или четете хайку?

Занимавам се с журналистика и фотография. Що се отнася до литературата съм автор на три книги с поезия и една с кратки прози. Освен литературата се интересувам и от много други неща, които ме радват и ме правят пълноценен. Накратко – не съм спрял да се учудвам по детски на света.

Защо пишете хайку? Спомняте ли си как започнахте?

Започнах на шега преди около 15 години, уж само да опитам, а то се оказа увличаща игра. Първите ми хайку звучаха красиво, но бяха далече от истината. После с времето се ориентирах в материята, покачих автоцензурата си и нещата си дойдоха на мястото. Хайку ми отвори очите за цял един свят, светът на дребните-големи неща. Освен това със своята краткост хайку много ми помогна при писането на поезия и проза. В момента не пиша активно хайку, твърде лесно ми се получава и спря да ми бъде предизвикателство. При мен то се случва естествено като дишането, няма пред кого и какво да доказвам. Насочил съм се към други сфери, които да овладявам.

Всеки ден ли четете хайку? Всеки ден ли пишете, или само когато Ви споходи музата?

Рядко чета хайку и рядко някое хайку ми прави впечатление. Девалвацията и в този жанр е много голяма. Всеки стана хайджин, което е доста смешно, но по-скоро е тъжно.

Показвате ли новите стихове на някого, преди да ги изпратите за публикуване?

Да, понякога ги показвам на някой приятел, но не обичам публикуването в социалните мрежи.

Ако трябва да изтриете и забравите всичко, което сте написали досега, с изключение само на осем хайку (или сенрю), кои осем бихте запазили?

Бих включил последните си хайку, които съм писал, защото са най-близко до мен в този момент:

***
първи снежинки
катерицата се стряска
от своята опашка

***
пъртина
встрани от нея
само женски стъпки

***
йордановден
кръстът
удря на камък

***
рина сняг
с всяка лопата
по-близо до пролетта

***
и с новите
и със старите обувки
една и съща дупка на чорапа

***
дърво след дърво в печката
и пак не може да се стопли
празната половина на леглото

***
хъркаме двамата с дядо
върху кого ли ще падне
снегът от улука

***
уж беше
съвсем малка пързалката
а в края й вече съм възрастен

(Всички хайку са публикувани първоначално в Кафене. )

Има ли някой, на когото бихте искали да благодарите?

На Мая Любенова, Петър Чухов и Илиана Илиева, през годините те са ми помагали най-много в хайку и ще им бъда винаги благодарен.

___________
©Владислав Христов, Цецка Илиева, “Диви люляци” 2016