Завръщане у дома

 

Илияна Стоянова

“Завръщане у дома” излиза първо на английски, като част от поредицата Editor’s Spotlight в The Living Haiku Anthology. 


 

За моята първа Spotlight публикация избрах хайку, които ме докоснаха по няколко различни начина и все пак всички ги обединява едно нещо – усетих ги, съпреживях ги най-вече като дългогодишен емигрант. Март е много специален месец в България. През целия месец хората празнуват една стара традиция, носейки малък накит, наречен “мартеница”, изработен от бели и червени конци, за да приветстват пролетта и с надеждата за добро здраве и късмет. След това на 3-ти март е Ден на Освобождението – един от най-известните национални празници в страната. Поради тази причина тук съм подбрала само български поети и бих искала да споделя с вас скритият между два езика слой на техните хайку.

did I tell you
more than you could bear?
winter hyacinth

дали споделих повече
отколкото би понесъл?
зюмбюл през зимата
– Цецка Илиева

***
several layers of wallpaper –
the birds
from my childhood

няколко слоя тапети –
птиците
от моето детство
– Радка Миндова

***
full stop . . .
the drop at the tip
of an icicle

точка…
на върха на ледунката
капка
– Мая Любенова

***
family quarrel
she adds water
to the brandy

семейна кавга
тя сипва вода
в ракията
– Гергана Янинска

***
All Souls’ Day
the wind tousling
tufts of crocuses

Задушница
вятърът разрошва
снопчета минзухари
– Диана Тенева

Когато сте живели дълго в чужбина, връщанията за среща с роднини и приятели и отбелязването на различни традиции придобива едно изцяло ново измерение. И от време на време се чувствате като пролетно цвете, което макар и едва успяло да преживее студената зима, все още е преизпълнено с толкова много надежда и любов, точно като “зимният зюмбюл” на Цецка. Но понякога, в действителност по-голямата част от времето, това може да се окаже твърде много и тогава може да се почувства цялата сладкогорчива тежест на вашата емоционална умора.

Колкото повече време сте живели в зад граница, толкова повече спомените започват да оживяват. Вкусът става по-силен, цветовете са по-ярки, а звуците – по-красиви, отколкото някога са били. Можете да обелите тези пластове от спомени, точно като “няколко пласта тапети” на Радка, за да разкриете още повече от тези отдавна отминали времена. И по този начин да се почувствате по-живи и някакси да се научите да цените всички тези неща, които ви свързват с невидимата нишка на отечеството.

И какво удоволствие е, когато се срещате с хора, които не сте виждали от дълго време, когато чуете забравена песен или когато прочетете нещо, което да ви напомни за богатите културни традиции на народа. Мая например няколко пъти в нейни хайку е използвала думи, характерни за определени региони в България, думи, които са част от нашето красиво фолклорно наследство. В нейното хайку тук вместо общоприетата дума на български, която буквално се превежда като “ледена висулка”, тя използва “ледунка” – една стара дума, характерна за Родопския диалект. И когато прочетох нейното хайку сякаш изведнъж бях телепортирана – или по-скоро трябва да кажа хайку-портирана – сред тези красиви планини, усетих как свежия зимен въздух изпълва дробовете ми, и чух как мощните гайди зазвучават право в сърцето ми.

На тези пътувания обратно обаче никога не може да се постави точка – по-скоро следва многоточие … В много случаи може да има семейни събирания, когато емоциите да достигнат такива височини, че не се знае дали домашната ракия няма да стигне до масата леко разредена, точно както в стиха на Гергана. Понякога дори самото ви присъствие може да провокира разгорещени балкански дискусии, но в други случаи то може да бъде и причина за тих размисъл върху неща, които приемаме за даденост, върху загубата на отдавна починали хора, особено силно на Задушница.

Докато четях хайкуто на Диана, аз видях всички тези свещи, които хората палят в памет на техните починали близки, видях и гробовете, покрити с красиви пролетни цветя като една картина на вечния ин-ян на нашето съществуване тук, на земята и във вечността.

_________________
©Илияна Стоянова, Диви Люляци, 2016
Оригиналната версия може да намерите тук: http://www.livinghaikuanthology.com/forum/editors-spotlight-forum/6-editor-s-spotlight,-3-1-2016-%E2%80%93-iliyana-stoyanova.html

“did I tell you” ©  Tzetzka Ilieva – World Haiku Review, December 2012
“several layers of wallpaper” © Radka Mindova – Bulgarian Haiku Contest, 2012
“full stop” © Maya Lyubenova – Flecks of Blue, an English-Bulgarian Haiku Collection, Ars Publishing House, Blagoevgrad, Bulgaria, 2010
“family quarrel” © Gergana Yaninska – Frogpond 38:2 2015
“All Souls’ Day” © Diana Teneva – Kernels, Spring 2013

_______________
Илияна Стоянова е родена през 1969 г. в София. Член e на British Haiku Society, United Haiku and Tanka Society (UHTS) и на Хайку Клуб – Пловдив; редактор в “The Living Haiku Anthology”; доктор на богословските науки.