Някои по-важни характеристики на съвременното българско хайку
Почти всички знаят, че класическите хайку се състоят от 17 они (звукови единици), които са подредени съответно: 5-7-5. Тази схема следва естествения ритъм на японската реч.
Повечето съвременни хайджини, които пишат извън Япония, се съобразяват с особеностите на езика, на който пишат и не се придържат стриктно нито към броя на звуковите единици, нито към подредбата 5-7-5, а се стараят да постигнат другите съществени качества на хайку.
Съвсем накратко, ето някои от по-важните характеристики на съвременното българско хайку:
1. Връзка с природата.
Българските хайку са вдъхновени от природата и сезонните промени. Например:
горещо пладне
скакалец отскача
от сянката си
– Мая Любенова
(“горещо пладне” – лято)
или
женски манастир
покрай зидовете
момини сълзи
– Илко Чуков
(“момини сълзи” – пролет)
2. Два отделни образа, представени чрез двата структурни елемента на хайку, които наричаме фрагмент и фраза.
При някои хайку първо е фрагментът, после фразата:
запустяло село
на гробището светулки
вместо кандила
– Людмила Христова
“запустяло село” е фрагментът
“на гробището светулки / вместо кандила” е фразата
При други фразата идва преди фрагмента:
отпивам коняк
с мъртвите ми другари –
зимно слънцестоене
– Фреди Бен-Аройо
3. (тясно свързана с #2) Една главна пауза, която разделя фрагмента от фразата.
светулки на гробището
виждам ясно
името на татко
– Владислав Христов
Естествената пауза след първия ред, “светулки на гробището”, ни дава възможност да си представим тъмнината, гробовете, проблясващите светулки, да направим асоциацията между светлината на светулката и тази на свещица, запалена от близък човек. Тъй да се каже, емоционално ни подготвя ни за това, което следва.
След втория ред, “виждам ясно”, също има пауза, но тя е много кратка. Само за момент се запитваме какво ли е видял авторът и бързаме да преместим поглед към третия ред: “името на татко”.
Това малко прекъсване след втория ред също е важно. Ако то идваше след думата “името” (ако вторият ред беше “виждам ясно името”), то изненадата в третия ред нямаше да е толкова голяма и съответно въздействието на цялото хайку щеше да е по-слабо.
Но най-важното в случая е, че въпреки тази момента пауза, вторият и третият ред са заедно, образуват една фраза и показват един образ (човек пред гроб), който е различен от образа, представен в първия ред (светулки).
Пространството между тези два отделни образа (светулките и човекът, който е пред гроба на баща си) е всъщност това, което превръща едно стихотворение от свободно тристишие в хайку.
Благодарение на паузата след първия ред, сега, след като сме прочели всичко, можем да направим връзката между двете части и да оставим въображението си свободно да допълни картината, започната от автора. Защо това момче е на гробището по тъмно, знаело ли е преди това името на баща си или само са му дали номер на гроб? Колко време го е търсило? Светулките, наистина ли са светулки или са изгубени души във въображението на момчето?
Паузите в хайку са много важни и се усещат най-лесно, когато се чете на глас и се следва естествения ритъм на българската реч. Ако имате повече от една голяма пауза, по всяка вероятност имате повече от два образа. Не изоставяйте идеята, а помислете как да редактирате.
4. Краткост.
Не бройте срички, но се старайте да кажете каквото искате с възможно най-малко думи.
Понякога ще получите по-малко от 17 срички, като в хайкуто на Илияна Стоянова от първия кукай:
първа любов
колко светулки
до изгрева?
– Илияна Стоянова (4-5-4)
Понякога ще бъдат повече:
Училищен автобус.
По заскрежените стъкла -
нецензурни надписи.
– Зорница Харизанова (7-8-7)
Възможно е да получите и точно 17 срички, подредени в класическия вид 5-7-5.
през оградата –
срещу шепа светулки
шепа череши
– Радка Миндова
5. Яснота.
Тази характеристика е близко свързана със следващите препоръки.
Какво да избягваме:
— метафори и олицетворения
Макар на пръв поглед да изглежда, че една красиво измислена метафора би допринесла за въздействието на стиха, то истината е, че тя отвлича вниманието на читателя от описания момент и го насочва към размисли относно личността и таланта на автора. Ако се съмнявате дали една метафора ще допринесе или ще навреди на творбата Ви, по-добре потърсете начин да кажете каквото искате, без да я използвате.
— сложни, изкуствено пренаредени фрази
Когато четем собственото си стихотворение, ние знаем кое как искаме да бъде прочетено – на коя дума да се наблегне, къде да подчертаем паузата. Не трябва да забравяме обаче, че читателят не знае тези неща. Той чете всеки непознат текст по начина, по който обикновено говори. Затова се препоръчва използването на ясни, естествени за съответния език, фрази.
— минало или бъдеще време
Дори когато едно хайку е вдъхновено от спомен, пътят му до съзнанието на читателя би бил по-лесен, ако го представите като нещо, случващо се “тук и сега”.
— заглавия
Тъй като хайку е много кратко стихотворение, то добавянето на заглавие би довело или до повторение на идея, или до допълване на нов (трети) образ, или до изгубване на изненадата от откритието, до което читателят сам трябва да стигне, или, ако заглавието е прекалено далечно от идеята на стиха, до объркване.
— повторение на думи или идеи
Например, ако вече сте казали, че падат листа, няма смисъл да казвате, че е есен.
— рими
— авторски коментари и твърдения
Опитайте се да останете незабелязани и да дадете възможност на читателя сам да открие какво Ви е привлякло към този специфичен момент. Хайку е поезия на споделения миг. Читателят участва в преживяването точно толкова, колкото и авторът.
________
Използвана литература:
http://mayalyubenova.wix.com/jane-haiku-lessons
http://www.ahapoetry.com/Bare%20Bones/bbtoc%20intro.html
Click to access higginson_guidelines_for_writing_haiku.pdf
https://whrarchives.wordpress.com/2012/03/17/haiku-lessons-part-1/
Хайку:
“горещо пладне” — М. Любенова, WHR, October 2008, “Диви люляци” 2015
“женски манастир” — Илко Чуков, “Диви люляци” 2015
“запустяло село” — Л. Христова, Първи български кукай 2015
“отпивам коняк” — Фреди Бен-Аройо, Frogpond 37:3; BIG DATA; The Red Moon Anthology, “Диви люляци” 2015
“светулки на гробището” — Владислав Христов, Първи български кукай 2015
“първа любов” — Илияна Стоянова, Първи български кукай 2015
“Училищен автобус.
” — Зорница Харизанова, “Диви люляци” 2015
“през оградата” — Радка Миндова, Първи български кукай 2015
©Цецка Илиева, 2015
диви люляци ~ wild lilacs 