Хайку лексикон: Владислав Христов

Бихте ли се представили накратко на читателите на “Диви люляци”? С какво се занимавате, когато не пишете или четете хайку?

Занимавам се с журналистика и фотография. Що се отнася до литературата съм автор на три книги с поезия и една с кратки прози. Освен литературата се интересувам и от много други неща, които ме радват и ме правят пълноценен. Накратко – не съм спрял да се учудвам по детски на света.

Защо пишете хайку? Спомняте ли си как започнахте?

Започнах на шега преди около 15 години, уж само да опитам, а то се оказа увличаща игра. Първите ми хайку звучаха красиво, но бяха далече от истината. После с времето се ориентирах в материята, покачих автоцензурата си и нещата си дойдоха на мястото. Хайку ми отвори очите за цял един свят, светът на дребните-големи неща. Освен това със своята краткост хайку много ми помогна при писането на поезия и проза. В момента не пиша активно хайку, твърде лесно ми се получава и спря да ми бъде предизвикателство. При мен то се случва естествено като дишането, няма пред кого и какво да доказвам. Насочил съм се към други сфери, които да овладявам.

Всеки ден ли четете хайку? Всеки ден ли пишете, или само когато Ви споходи музата?

Рядко чета хайку и рядко някое хайку ми прави впечатление. Девалвацията и в този жанр е много голяма. Всеки стана хайджин, което е доста смешно, но по-скоро е тъжно.

Показвате ли новите стихове на някого, преди да ги изпратите за публикуване?

Да, понякога ги показвам на някой приятел, но не обичам публикуването в социалните мрежи.

Ако трябва да изтриете и забравите всичко, което сте написали досега, с изключение само на осем хайку (или сенрю), кои осем бихте запазили?

Бих включил последните си хайку, които съм писал, защото са най-близко до мен в този момент:

***
първи снежинки
катерицата се стряска
от своята опашка

***
пъртина
встрани от нея
само женски стъпки

***
йордановден
кръстът
удря на камък

***
рина сняг
с всяка лопата
по-близо до пролетта

***
и с новите
и със старите обувки
една и съща дупка на чорапа

***
дърво след дърво в печката
и пак не може да се стопли
празната половина на леглото

***
хъркаме двамата с дядо
върху кого ли ще падне
снегът от улука

***
уж беше
съвсем малка пързалката
а в края й вече съм възрастен

(Всички хайку са публикувани първоначално в Кафене. )

Има ли някой, на когото бихте искали да благодарите?

На Мая Любенова, Петър Чухов и Илиана Илиева, през годините те са ми помагали най-много в хайку и ще им бъда винаги благодарен.

___________
©Владислав Христов, Цецка Илиева, “Диви люляци” 2016

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s