Хайку лексикон: Станка Парушева

Бихте ли се представили накратко на читателите на “Диви люляци”? С какво се занимавате, когато не пишете или четете хайку?

Казвам се Станка Парушева. По професия съм строителен инженер. Първото си стихотворение написах, когато бях във второ отделение. Дълги години писането на стихове беше само за мое удовлетворение. Съдбата обаче, макар и твърде късно, пожела друго, като ме срещна с няколко поетеси, в т.ч. и с голямата Станка Пенчева. Тя ме стимулира да издам през 1996 г. първата си стихосбирка „Градината на мълчанието”. По-късно, в Литернет публикуваха и втората ми книга „Думи на вятъра”. След като се пенсионирах, започнах да се занимавам с краеведство и родословие и плод на тези ми занимания е книгата „Корени. Кратка история на с. Лозенец, Ямболско”, която излезе през 2015 г.

Защо пишете хайку? Спомняте ли си как започнахте?

Преди няколко години, без някой да ме насочва, започнах да пиша кратки форми и да ги публикувам в Хулите като „Изречения”, след това минах през ”Двуредия” и
стигнах до „Шесторедия”. Междувременно получих книгата с хайку „Кафез за
феникси” на Димитър Горсов и започнах да чета такава литература. Сприятелих
се с Виолета Солникова и Кънчо Великов, които също са автори на хайку и ме
информираха за новини в БХС. Едва, когато се включих в двете групи във Фейсбук и
прочетох уроците на Джейн Райкхълд, си дадох сметка, че всъщност, това което съм
писала, не е било хайку. Дори сега не съм сигурна, че съм овладяла тази форма, но продължавам да се вглеждам в живота край себе си и чакам да ме осени истинското хайку.

Всеки ден ли четете хайку? Всеки ден ли пишете, или само когато Ви споходи музата?

Почти всеки ден чета хайку, но пиша само когато ме споходи интересна идея.
Напоследък правя опити за превод на немски автори и това ми доставя огромно
удоволствие, защото хем си припомням немския, който бях на път да забравя, хем
попадам на истински бисерчета.

Показвате ли новите стихове на някого, преди да ги изпратите за публикуване?

Докато беше жива Станка Пенчева, на нея изпращах всичко, което излизаше под
перото ми и докато не получех нейното одобрение, не си позволявах да публикувам в Хулите. Сега показвам новите си стихове в групата за хайку и на моята стена във Фейсбук и така ги подлагам на оценка. За съжаление, все още не е въведена опцията ”Не харесвам” и почти никъде не чета отрицателни коментари на публикувани стихове. Излиза, че всичко, което пишат българските автори, е много добро, че дори и гениално, а не е така.

Ако трябва да изтриете и забравите всичко, което сте написали досега, с изключение само на осем хайку (или сенрю), кои осем бихте запазили?

***
отлитащ ден

върху сламената шапка
перо от  гълъб

***
след дъжда

прескачам в локвите
розовия  залез

***
тропот на градушка

пастирът завръща
стадо облаци

***
Богоявление

мокри крилата
на гълъба

***
жена на бара

в очите на мъжете
жажда

***
зимно слънце

под буркана
диша роза

***
след потопа

в рибарска мрежа
лодка

***
нощен разговор

блъскат по стъклата
голи клони

Има ли някой, на когото бихте искали да благодарите?

На много хора трябва да благодаря, които през годините не позволиха да угасне
искрата в сърцето ми. Те си знаят кои са, а някои от тях вече ме гледат от онзи
свят. Благодаря и на вас приятели от Фейсбук, които ме подкрепяте в моите опити да пиша хайку.

________________
©Станка Парушева, Цецка Илиева, “Диви люляци” 2016

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s